Връх Ботев

Най-високият връх в Стара планина и третият в България се простира на 2 376 метра надморска височина. Намира се в Троянско-Калоферския дял на Средна Стара планина. Най-близо разположените градове на юг от билото са Калофер и Карлово, а на север – Априлци. Географските координати на връх Ботев са 42.71749 северна ширина и 24.91712 източна дължина. Заема централно място в национален парк „Централен Балкан“.

Внушителният масив представлява обширно пасище с гранитна основа, от което при ясно време се откриват чудесни панорами към северна и южна България и цялото било на Стара планина. От северната си част връх Ботев е очертан от величествените скални зъбери на Северен Джендем. Сред стръмните отвесни скали, множеството планински потоци образуват низ от водопади и пръскала, които са най-пълноводни на пролет, а зимата образуват красиви и величествени ледени скулптори – идеални обекти за любителите на леденото катерене. От южната му страна е резервата „Южен Джендем“, а в подножието му се е образувал най-високият водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало. Склоновете му са стръмни, на места отвесни, което превръща района около върха в популярна сред алпинистите дестинация.

По всяко време на годината, покоряването на връх Ботев е зареждащо предизвикателство, оставящо незабравими спомени.

На върха, носил в миналото името Юмрукчал, са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена през 1966 година), която покрива с телевизионен и радио сигнал над 65% от територията на България. На широката поляна на първенеца са изградени десетки паметни плочи от различни организации и в чест на бележити годишнини – паметник в чест на създаването на българската държава има и на самия връх, а в памет на загинали алпинисти може да се види обелиск малко преди достигането му.

Връх Ботев е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на България и ежегодно е посещаван от хиляди туристи, независимо от сезона. Част е от туристическия маршрут Ком-Емине. Районът притежава изключително богатата флора и фауна, които обуславят собствена мини екосистема. Срещат се много редки и защитени видове.

Дестинация връх Ботев

Хижа Плевен е основен изходен пункт за покоряването на старопланинския първенец. Преходът е изключително зареждащ, маркираните пътеки от хижата до върха (лятна и зимна) преминават през невероятно-красиви места. През целия път ще се наслаждавате на замайващи гледки, преминавайки през разнородни природни феномени.

В летните месеци за около 3 – 4 часа, а в зимните – малко повече (според условията и индивидуалната физическа подготовка на човек) може да се изкачите до най-високата точка на Стара планина.

Тръгвайки от хижа Плевен трябва да преминете покрай базата на планинските спасители и да се изкачите по пистата, която свършва в красива букова гора. Като излезете от нея пътеката продължава по скалист терен с ниска растителност, от където започват да се разкриват прекрасни панорами. Изкачвайки каменистия участък ще излезете на сравнително равна поляна, от която се разделят лятната и зимната пътеки. През топлите месеци се използва маркираната в бяло и зелено пътека, движеща се успоредно под билото, но когато има снежна покривка – непременно трябва да следвате жалоните, които ще ви отведат на билото.

От тук преходът става много по-лесен и физически ненатоварващ – теренът до заслона е относително равнинен, без големи денивелации, а гледките – пленителни. В летните месеци се преминава през много поточета и ручейчета, а на където и да се обърнете се разкриват неописуемо красиви панорами.

Стигайки до заслон Ботев е идеалното време да починете и съберете сили за последното изкачване. Разположен е на 2100 метра н.в. , на около 170 метра под самия връх. Там можете да хапнете, изпиете един топъл чай и потеглите към последното предизвикателство към покоряването на връх Ботев.  Заслонът разполага с леглова база около 40 места. В последните години са извършени множество подобрения на базата и днес е доста приветливо място за престой. Районът е изключително красив през всички годишни сезони.

Последната денивелация, която трябва да преодолеете за да се озовете на връх Ботев е около 170 метра. Следвайки пилоните, за около половин – един час ще покорите най-високата точка на Стара планина. При ясно време от върха се вижда голяма част от старопланинското било, река Дунав, дори Бяло море. Откриват се вдъхновяващи панорами към южна и северна България.