Тодоровден

Тодоровден е църковен празник, който се отбелязва в първата събота от началото на Великите пости. Свързва се с персонажа на Св. Теодор Тирон – останал в народните вярвания като повелител на пролетта. Имен ден празнуват всички, носещи имената Тодор, Тодора, Теодор, Теодора, Тошо, Божидар, Божана, Дарина, Дара, Доротея, Тея и други.

Според народната митология в края на зимата светецът обхождал пролетното поле да провери посевите. След обиколката забива копието си в почвата, за него връзва коня си, съблича девет кожуха и отива при Бога да моли за лято. За това народът свързва Тодоровден с надеждата за плодна година и е запазил обичаи, свързани със смяната на зимата с пролетта и дългоочакваното плодородие.

Традиции и обичаи

Много предания и ритуали се свързват с празника, наричан още Конски Великден. Пекат се обредни хлябове с формата на подкови. Освен на трапезата питките се слагат и в яслите на конете за здраве. 

През 4 век по време на гоненията на християните, в опит да наложи езическите си вярвания император Юлиан Отстъпник решил да се подиграе с Великденския строг пост и да оскверни християнските обичаи и тайно напръскал всичката постна храна на пазара с кръв от езически жертвопринушения. Когато разбрали християните цяла седмица се хранили с варено жито – коливо.

Днес на традиционната трапеза неизменно присъстват коливо, обредни хлябове, също така гъбена чорба и тудорова леща.

Конски великден

В цяла България Тудорица се отбелязват тържествено с почитане на коня. Акцент на празника са кушиите – надбягване с коне. Докато жените подготвят в домовете си тържествените ритуали, мъжете стават по изгрев слънце, за да подготвят конете си за надбягването. Сплитат им опашки, украсяват гривите им с маниста, пискюли и цветя. Водят ги на водопой и се отправят към поляната, на която е предварително маркирано трасето за надбягванията. След състезанието следва награждаване – обичайно с хубав зоб и венец, изплетен от момите в селото. Конят получава юзда, а неговият стопанин риза. И двамата се радват на най-ценната награда – всеобщо уважение и признание от цялото село. Победителят от състезанието обикаля с коня си селото, за да честити празника на всички. Биват посрещани подобаващо във всеки дом.